Храмове според ВАСТУ – Тирупати Баладжи

Тирупати или Тирумала, както още го наричат, се намира в Андра Прадеш, Южна Индия. Това е един от най-популярните за поклонниците храмове в цяла Индия от незапомнени времена. Ежедневно в храма се стичат около 35 000 души от цялата страна и чужбина, а на празниците – около 100 000, за да се поклонят на Шри Венкатешвара, Върховният Бог Вишну, намиращ се на хълма Венката.

Храмът е обграден от величествена планина, където времето изглежда спряло. Гледката на девствената гора, изпълнена с плодни и цъфтящи дървета, елени, маймуни и богато разнообразие от птици и пеперуди, сякаш ни връща далеч назад във вековете.

От стръмните скали към храма водят хиляди стъпала, които нощем са още по-красиви, осветявани от кръгли улични лампи. В целия регион се чува музика във възхвала на Бога. Понякога тя бива прекъсвана от съобщения, гласящи: „Съобщение за поклонниците: Тирумала е свято религиозно средище за поклонение. Не пушете тук. Не пийте опияняващи напитки. Не гответе и не се хранете с не-вегетарианска храна. Пазете чистота навсякъде...“

Голямата 80 метрова златна кула на храма се вижда от далече. Тя е истинско тържество на красотата, откриващо се пред очите, объркани от стотиците филигранни детайли, сътворени върху нея от древните майстори. Тя се намира точно над олтара и покоите на Бог Венкатешвара. Две виртуозно изработени порти с безброй фигури и украшения посрещат поклонниците, които идват, за да дадат, според възможностите си, в жертва на Бог Вишну нещо от себе си - пари, бижута и дори косите си.

Исторически, всичко започва през 2 век, когато Шри Венкатешвара, самопроявило се Божество, било открито на около 854 м. надморско равнище, западно от Тирупати. Муртито (свещена форма на Бога) било намерено под земята, на брега на езерото Пушкарини. Преданите на Бог Вишну построили за Божеството обикновен храм, само от колони и олтар и веднага започнали да Го обожават на същото място. Виждайки колко много поклонници идват да отдадат почит на Бог Венкатешвара, местните владетели решили да издигнат прекрасен храм от филигранно резбован камък, който да бъде достоен за Неговата красота.

През 11 и 12 век Рамануджачария, велик реформатор и духовен водач на вайшнавите, създал отлична организация в храма, което помогнало за неговото развитие и запазване до наши дни. Той имал безброй последователи, които поддържат вайшнава традицията и до днес.

Необозримата мощ на Бога Го прави безграничен. Ако Той желае, може да се появи във форма, подходяща да приеме нашата преданост и любов. И това е Неговата мурти форма. Богът има и безличностен, всепроникващ аспект, но той не събужда нашата любов, благоговение и желание за отдаване на предано служене. Муртито е проявление на Негова милост, давайки ни възможност да Му отдаваме молитви, да Го съзерцаваме в медитация и изобщо да бъдем близо до Него. Тези отношения между преданите и муртито са мистични и невъобразими, като Самия Бог.

Поклонниците търпеливо чакат на дълга опашка, за да видят трансцеденталната форма на Бог Венкатешвара. Понякога това отнема от 2 до 15 часа. Накрая всички са възнаградени с прекрасна гледка – Неговата красива черна форма, висока повече от два метра, осветявана от много гхи (пречистено краве масло) лампи.

В това пъстро множество могат да бъдат видени всякакви хора – младоженци, все още със сватбените си дрехи, семейства с много деца (най-малките, спящи на ръцете на родителите си), образовани и по-семпли хора от всички обществени слоеве и краища на Индия. За тях е построена голяма зала, в която с превъзходен прасадам (храна, предложена на Бога) безплатно се хранят 16 500 души на ден. За да може това да се осъществи, 250 брахмани готвят на смени вегетарианска ведическа храна, която най-напред се предлага на Шри Венкатешвара.

Бог Венкатешвара е украсен с голям вертикален бял тилак (вайшнавски знак, изписван със свещена глина), който покрива почти цялото Му чело, очи, нос и бузи. Той притежава прекрасни украшения, но най-красива е Неговата усмивка. Благославящата дясна ръка на Шри Венкатешвара е отворена и обърната напред към поклонниците, подканяйки ги да изоставят всичко и да Му се отдадат. Лявата Му ръка сочи надолу към коленете, показвайки, че на преданите Си Той дава пълна протекция. Отдалите се души не изпитват страх. За тях Той намалява океана от материални страдания до плитък (до колене) воден басейн.

Присъствието на Бог Венкатешвара завладява сетивата. Никой не иска да Го отмине, но се налага, защото хиляди поклонници чакат на дългата опашка, а Богът иска да види и тях.

Следва още една опашка, която е към хунди – покрит с плат меден съд, с обем почти 1 кубически метър, в който поклонниците слагат даровете си - пари, ценни метали, семейни скъпоценности и всичко, което смятат, че си заслужава да бъде поднесено в дар на Бог Венкатешвара. Когато съдът се напълни, той се заменя с празен и се отнася до специално място в западния край на храма. Там, два пъти на ден съдът бива изпразван, а съдържанието му внимателно сортирано от 30 души обслужващ персонал, в продължение на 5 часа. Цялата процедура се наблюдава от двама поклонници, като всичко това се записва с видео камери. Всеки, който напуска помещението бива щателно проверяван. Цялото дарение се регистрира и депозира в банката. Тирумала е уникален със своите 30 000 долара дарения на ден, а Бог Шри Венкатешвара е най-богатото мурти в света.

Храмът използва даренията за различни цели: реставрация, поддръжка и ремонти в храма; облекло, бижута и украса на Бог Венкатешвара; храна, настаняване, транспорт, медицинско обслужване и вода за поклонниците, почистване; за обществото – за болници, сиропиталища, подслон за бездомни и грижа за прокажените; за образование; за пропагандиране на санатана-дхарма, вечният дълг на живото същество към Бога.

Условията, които се предоставят на поклонниците в Тирумала са необикновени и могат да служат за пример. Между тях са: покрит път, разчистени и облагородени места в планината и красиви градини. Дори нещо повече, всеки посетител е настаняван безплатно, има право на безплатна храна и медицинско обслужване.

На тръгване, всеки поклонник получава съд от палмови листа, пълен с маха-прасадам, храна, предложена на Бог Венкатешвара. След като се нахрани и измие, гостът може да прочете някои от 640 надписа, свързани с историята на храма, гравирани на храмовите стени. Един от тях гласи: „ На 10 февруари 1513 г., Шри Кришнадевараджа (велик цар) и неговите две царици, Чинаджидеви и Тирумаладеви, посетиха за пръв път храма. Царят подари на Шри Венкатешвара златна корона с девет вида скъпоценни камъни и 25 сребърни съда за предлагане на камфор. Всяка от неговите царици подари по една златна чаша за предлагане на прясно мляко на Бога.” Един от храмовите служители обясни, че и до днес тези чаши се използват за вечерното предлагане на прясно мляко на Бога.

Всяка пролет, по време на фестивала Си, Бог Венкатешвара се „жени” за двете Си вечни съпруги, Бхудеви и Шридеви. Храмовите брахмани съпровождат Бога, носен на паланкин, в дълга процесия. Тълпата следва Бог Венкатешвара, а тези, покрай които минава шествието, шепнат молитви с допрени длани. Музиканти, свирещи на традиционни инструменти и изкусни певци се грижат за приповдигнатото настроение по време на пищното шествие. Това е ден, в който Богът се разхожда из града и дава усмихнати благословии на всички присъстващи.

Така, Тирупати продължава през вековете да бъде едно живо духовно средище, което ни дава идея за ведическата култура във всичките й аспекти.

Напускайки това свято място, поклонниците отново преминават през големите порти, където гори вечен огън за удоволствието на Бог Венкатешвара и отнасят в сърцата си късче божествена красота и спокойствие, за да го запазят до следващия път.